Една легенда разказва за Люлин

....Било много отдавна. Турските орди обсадили и атакували софийската твърдина. Българите не се предавали. Тогава турците почнали жестоко да опустошават. Обитателите на селищата потърсили убежище в горите. Под Райлово градище населението се криело в стари руини, подземия, оцелели от по-раншни битки. Свирепите турци опожарили изоставеното село, разграбили имотите и се устремили към върха. По пътя си настигнали по пътеката немощна старица, която спасила живота си с предателство. Изведени изпод земята съселяните ѝ загинали под ятагана на поробителите. По дола потекъл кървав поток... Сега този дол носи зловещото име Кървави дол...

Запустялото село обрасло с трева. Никой не минавал през него. Минали години и турците наново почнали да безчинстват и отново българите се скрили в горите и създали ново село. Създала го раята и затова го нарекли Райово, Райлово. А една съсухрена старица, самотна и нещастна се установила далеч от другите, струпала колиба и заживяла. Така по името на старицата баба Църна се нарекло основаното от нея село Църнел...

(По данни от Люлин, Тотю Брънеков,изд.Медицина и физкултура, София, 1968 г.)